„Рисковете за здравето на пациенти с онкологични заболявания растат пропорционално с увеличаване честотата на случаите на COVID-19. В сравнение с общата популация тези пациенти са изложени на по-висок риск при евентуално заразяване с коронавирус. Самó по себе си онкологичното заболяване води до влошаване на общото състояние на организма." Това посочва д-р Мариана Атанасова – началник на Отделението по медицинска онкология към Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна"–ИСУЛ, в интервю – част от кампанията „Плюс мен" на Министерството на здравеопазването за популяризиране на ползите от ваксинацията срещу COVID-19. 

Д-р Атанасова подчертава, че състоянието на пациенти на активно лечение се влошава допълнително при наслагване на инфекция със SARS-CoV-2. „Отчита се по-лошо протичане на COVID-инфекцията при имунокомпрометираните пациенти. Вече е ясно, че тези пациенти, които на фона на лечението се разболяват от COVID-19, се възстановяват много по-бавно. Заради късните усложнения, до които води COVID-19, понякога лечението се преустановява за по-дълъг период или се стига до намаляване на дозите на лекарството. Всичко това може да бъде една от причините индиректно да се влоши прогнозата за преживяемост при тези пациенти", обяснява началникът на Отделението по медицинска онкология.

Тя цитира резултати от ретроспективно проучване, в което са включени 29 152-ма души с рак. „Участниците в проучването са със завършен ваксинационен курс, а като резултат се доказва добър клиничен ефект от ваксините. При 57% от пациентите, които са били на химиотерапия, при 76% от тези на ендокринна (хормонална) терапия и при 85% от хората, при които не се провежда лечение, ваксината е ефективна. Това е доказателство, че след ваксинацията пациентите имат ефективна анти-COVID защита", посочи лекарят.

Данни от друго проучване, наречено Capture, доказват, че след поставянето на бустер, изграждането на защитни антитела надминава 85%, което е сравнимо с резултатите при здравите хора, уточнява д-р Атанасова.„Няма основания поведението на пациентите с онкологични заболявания по отношение на ваксините да е по-различно от това на общата популация. Приложението на ваксините трябва да се персонифицира – да бъде индивидуално преценено за всеки пациент, но няма противопоказания, заради които при точно определен вид тумор да се избягва ваксинация", подчертава д-р Атанасова. Тя уточнява още, че е важен периодът, в който пациентите на активна химиотерапия е добре да си поставят ваксина. „При невъзможност временно да се преустанови лечението с цел ваксинация, бустерната ваксина следва да се отложи за след химиотерапията. Но, трябва да се има предвид нещо много важно – курсовете химиотерапия понякога продължават доста дълго във времето. Затова, ако пациентът желае да се ваксинира, трябва да се избере подходящ времеви интервал, дори и да се забави следващото вливане, за да може той да се възстанови и да се ваксинира. Съветвам всеки пациент да консултира своята ваксинация с наблюдаващия го лекар и екип", обяснява началникът на Отделението по медицинска онкология.

Тя е категорична, че пациентите с онкологични заболявания трябва да се имунизират, защото дори да се разболеят от COVID-19 ще прекарат боледуването значително по-леко. „Проучванията доказаха, че след бустерните дози имунният отговор към всички варианти на SARS-CoV-2, включително и Омикрон, е значително по-добър. Категорична съм – всеки трябва да се ваксинира, въпреки антиваксърските настроения, които се опитват да замъглят здравия разум и да „превземат" обществото ни."