На 12-ти май се спазва народният обичай Герман - Градушкар за измолване на дъжд веднага след обреда Пеперуда, разказват от Регионалния исторически музей. Изследователите предполагат, че обичаят е отзвук от езическата религия на късноантичното балканско население, своеобразно жертвоприношение на висшето божество за животворна влага, дъжда и плодородие.На този празник е забранена полска работа, не се впрягат воловете, за да не пострада селото от градушка. 

Ако все пак някой наруши тази забрана, другите му счупват колата на парчета. Ако през деня се зададе голям тъмен облак, всички от селото излизат и викат: „Германе, големи празнико! Пренеси я /градушката/ в пусти гори тилилейски, дето брадва не сече, дето петел не пее, дето колак /хляб/ се не меси!”

Девойките-пеперударки и жените вдовици обредно приготвят от кал или глина гола мъжка фигура с подчертан фалос, наречена Герман. Възприемат го, осмислят го като мъртвец. Полагат го върху керемида или в сандъче, подобно на ковчег. Скръстват ръцете му отпред на гърдите и в тях забождат запалена свещ. Отрупват го с цветя и го оплакват: „Ой Германе, Германе! Умря Герман от суша за киша!”. 

Погребват куклата-Герман край реката или в нивата, върху гроба поставят малък дървен кръст. В обреда не се допускат мъже. В момента на погребението всички трябва да плачат силно, много жалостиво. Има изискване най-много да плачат сираците.Всеобщо е убеждението, че Бог чува най-напред техния плач, той ще се смили над тях и ще изпълни молбата им за дъжд. 

На 3-я и 9-я ден правят помени, които съответно се наричат третина и деветина. Няколко стари жени отиват рано сутрин на гроба, палят свещи, преливат го с вода и го кадят с тамян. Ако през следващите дни завалят поройни дъждове, момите отиват на нивата, изравят от гроба глинената фигура и я хвърлят в реката, за да спрат пороите.