Дни преди световната общност да отдаде почит на жертвите на Холокоста, в Бургас общественици, писатели и младежи призоваха да помним миналото, за да не се повтаря злото. На 23 януари, в навечерието на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, в Дома на писателя за поредна година бе издигнат призивът „#We Remember”/”Ние помним”. Бургас отново се присъедини към кампанията на Световния еврейски конгрес да се помнят жестоките събития от времето на Холокоста, за да не бъде повторен срамният момент от историята на човечеството, в който идеология, основана на идеята за превъзходство на една етническа общност над друга, се превръща в геноцид.

И тази година възпоменателната вечер бе организирана от Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”, със съдействието на Сдружение „Бургаска писателска общност” и Полски институт в София. Сред дошлите да отдадат почит към паметта на жертвите на Холокоста бяха директорът на Полския институт и Първи секретар в посолството на Република Полша Карол Желински, Светла Каранешева от програмния отдел в института и заместник кметовете в Община Бургас Диана Саватева /Култура и вероизповедания/ и Михаил Ненов /Образование, здравеопазване, социални дейности и младежки политики/. Водещ беше поетесата и член на „Алеф” Елка Василева.

„Приятелството ни с писателите на Бургас е традиционно, защото именно те насищат нашия град с особена духовност, с чувството на човечността и на хуманизма. Сега сме изправени пред нови предизвикателства. Ние вече не само трябва да пазим паметта и да искаме това зло да не се повтори. Съвсем близо до нас отново има войни, правата на хората са унищожени, смъртта става ежедневие. Днес ние трябва да кажем „Не на войната и на терора!” Ние можем да повлияем на времето. Доказва го историята, доказва го и българският народ, който преди 80 години е дръзнал да се противопостави на злото и да спаси човешки животи.”, каза Алберта Алкалай.Тя направи паралел с писмата на българските писатели отпреди 80 години, когато те са въстанали срещу приемането на Закона за защита на нацията и така са допринесли за спасяването на българските евреи от унищожение.

„Темата за спомена е важна, защото в противен случай ставаме жертва на историческа деменция, на забрава. Важно е този призив да не бъде само думи, да бъде действия. Не бива да позволяваме и за нас някой някога „да си спомня”, каза зам.-кметът Михаил Ненов.Дългогодишен партньор на Център „Алеф” е и Полският институт в София. 

Център „Алеф” е верен на идеята си да приобщава младите хора към принципите на хуманизма. Насочва се към призваните да създават литература, защото писателите, чрез своите творби, поддържат паметта жива, те не мълчат. Младите хора успяват да осъзнаят значението на думата човечност. Доказват го над 1700 бъдещи писатели от 11 страни, участници в десетте издания на Международния литературен ученически конкурс „Който спасява един човешки живот, спасява цяла вселена”, организират от „Алеф”. 

Активното участие на млади полски автори в конкурса е подпомогнато от Полския институт в София, който неизменно се включва и в инициативите на Сдружението за опазване на паметта – тази година чрез документалния филм на режисьора Валдемар Ковалски „Без право на живот” .Карол Желински представи филма с думите: „Споменът за жертвите се предава, концлагерите са неми свидетели на жестокостта, но и вик към хората да не забравят. Ние все още живеем във време на войни. Не може да останем безразлични, защото те лесно могат да доведат до масово насилие. Това е урокът, който трябва да научим от Холокоста”.

Филмът възстановява паметта на 7000 евреи. изпратени от гетото в полското село Тарлов към мястото за изтребление в Треблинка.Шест милиона мирни евреи, от които милион и половина деца, са убити от нацистите по време на Втората световна война. Сред най-зловещите места за унищожение е концлагерът Треблинка. В газовите му камери са убити 2 000 000 души, сред които и са и всички 11 330 евреи, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот.Малко са вече живите съвременници на онези жестоки събития, но споменът за тях живее в съзнанието на днешните млади хора. Те не се плашат да се върнат назад в годините и да съпреживеят техните страдания. 

Направиха го младите таланти от Театрална школа „Талантино” с ръководител Станимир Карагьозов. Тяхното уникално изпълнение на „Синът на Ной“ от Ерик-Еманюел Шмит пренесе присъстващите в страшните 1942-1944 г., когато светът е застрашен от потопа на насилието, а съхраняването не само на живота, но и на духа е поверено единствено на обикновените и праведни хора.