От днес бургаските музеи преминават към лятно работно време, информират от РИМ - Бургас. До 30 септември те ще бъдат отворени всеки ден от 10:00 до 19:00 часа, без почивка. Единствено Природонаучният музей (ул. "К. Фотинов" 30) ще остане затворен до края на годината поради ремонтни дейности.

Припомняме Ви, че до края на лятото в Археологическата експозиция (ул. "Богориди" 21) можете да видите единственото в България копие на златни предмети от най-голямото българско съкровище, намерено през 1912 г. в украинското село Малая Перешчепина. Предметите са собственост на Националния исторически музей София, а оригиналите се съхраняват в Ермитажа.

Съкровището включва златни и сребърни инсигнии, накити, коланни принадлежности, оръжие и конско снаряжение, съдове. Днес то е показано в залите на Ермитажа поради изключителната си историческа стойност. Негов собственик е бил кан Кубрат-създателя на Първата Българска държава.

До 30-и септември в Археологическия музей ще гостува и Съкровището от Луковит, част от фонда на РИМ - Ловеч. Съкровището е открито случайно през 1953 г. в околностите на гр. Луковит. Сребърните предмети, на места са позлатени, за да подчертаят украсата. Те са част от царски сервизи, изработени в ателиета в Югоизточна Тракия. Съкровището дава важна информация за бита и религията на тракийското общество. Показва творческите и технически способности и виждания на тракийските майстори.

В двора на Историческата експозиция (ул. "Лермонтов" 31) през май бе поставена постоянната експозиция “Стена на буквите. Писмени знаци на древността”. Върху керамични пана са представени са 11 древни писмени системи - египетска, шумерска, финикийска, микенска, древногръцка, брахми, латинска, китайска, арабска, глаголица и кирилица. Това е първата по рода си експозиция в България.

В Етнографския музей (ул. "Славянска" 69) пък гостува изложбата "Как оживява дървото". Тя показва зооморфни мотиви в различни етапи от развитието на дървообработващите занаяти, както и представата за различни митични същества.

Дърворезбата намира приложение както в църковната архитектура при изработката на иконостаси, амвони и др., така и в бита – резбовани тавани, мебели, сандъци, дървени съдове, бастуни, хурки. В периода на Възраждането се развиват няколко резбарски художествени школи, сред които се открояват троянските майстори с впечатляващи дърворезби и фигури на фолклорни същества: лами, змейове, грифони, двуглави орли, а също и много реални животни, които носят специфично символно значение: птици, змии, овни, вълци и други.